Писмо до Англия

Скъпа Маргарет,

изминаха няколко дни от как напуснах Албиона в търсене на райското кътче, за което цял живот сме си мечтали и спестявали. Мисля, че намерих каквото ни трябва. Има една страна България, трудно я открих на картата, но с помощта на Туристическа агенция стигнах невредим. Служителите им ми препоръчаха да си нося навсякъде тефтер в който да записвам чутото, така най-лесно ще науча езика. За сега съм отседнал в крайпътен мотел в полите на планината, а от утре започвам да търся нашето гнездо. Ето и някои от първите ми впечатления.

Ден първи.


Уморен от пътуването останах да си почина. На мотелската врата се почука и се показа млад мъж. Попитах го какво желае. Повика ме с жест в коридора и ми показа две момичета - с много фриволен стил на облекло: гримирани като за рок концерт, в къси поли, тесни потничета и високи ботуши( при термометър +40 по Целзий на сянка) Недоразумение – казах и опитах да обясня, че не са с мен, не ги познавам. Но той настоятелно ги сочеше с пръст и повтаряше: „ Свирка двадесет лева, нормален трий сет, пълна четиридесет.“ Така понаучих първите си думички. Не ги търси в речника, може и да не съм записал точно , но лев е паричната им единица.

Предположих, че се нуждаят от помощ, та им дадох двадесет лири, а оня ме прегръща „Ама без нищо ли, бе, съвсем без нищо? Едно масажче поне да ти направят канджите...“ Спеше ми се, отпратих ги, и без друго и грам не му разбирах.

Имат си и кабелна в мотела. Пуснах музикалния канал и се оказа, че танцьорките от кабаретата им са едновременно и певици. Изпълняват някакъв интересен стил, тук го наричат „Чалга“ Някои от тях дори пеят леко облечени. Каква взаимозаменяемост! На сутринта дойде таксито според уговорката с Агенцията и тръгнахме да разглеждаме къщи. Тук явно всички хора се познават и уважават, защото често поздравяват родителите си един друг. По време на пътуването шофьорът постоянно споменаваше майките ту на кмета, ту на областния управител във връзка с:(цитирам) „Майка ви мръсна, изпотроших си колата в тия дупки“ Не зная какво точно значи, но подобен поздрав получи и един друг шофьор, който ни пресече пътя. Любезен народ са.

Селото в което спряхме е много хубаво - наоколо гори, прохлада, птички пеят, река, над нея мост; предпоставка за идилията която с теб търсим. Влязохме в местния пъб, да се разхладим докато чакаме гида. Вярно, че бирата им бе топла и в чашата плуваше муха, климатик нямаха, а вентилаторът на тавана бе повреден, масите мръсни и захабени, а здравите столове с един по-малко от от краката на масите, но пък мезето им бе превъзходно. Викат му суджук. Приготвя се от телешко и свинско месо, с много подправки, такова не бях ял. Разводачът дойде, тръгнахме на обиколка. Улиците тесни и изровени, но разбрах, че скоро щяло да има избори и тогава ще ги асфалтират. По пътя ни срещаха мургави дечица, дърпаха ме и възбудено крещяха: „Чичка, дай ст'инки, аре де, чичка“ но нали не ги разбирах, отминавах. Попитах гида какво искат, отговори ми: „Поздравяват те с „добре дошъл“ Поласках се и усмихнат им помахах, а те възторжено крещяха:“ Скръндзааа, капиталист!“ Докато правехме оглед на поредна къща, дойде една жена, мургава, слабичка, с широки басмени гащи, мърлява и зле миришеща. Занарежда напевно: „Бате, давай пет лева шъ ти гледам на ръка; за здраве гледам, черна магия развалям, с любовно биле бая. Аре, бе, бате, ади дай три лева, а? За три лева шъ ти гледам“ Спътникът ми се опитваше да я прогони, но тя нахална налиташе отново: „Бате-грабна ми ръката - от дълъг път идваш, бате, къща искаш да купиш, къща шъ намериш, хубава къща, булката много ши я ареса, ама тука недей, че такса вземат фирмаджиите“

„Мамка ви циганска, ше ви изтребя“ - разбесня се гидът. Тогава разбрах, че на някои българи, им викат цигани. Обикалях от махала на махала, предлагане има, но нали търсех най-доброто. И намерих. Точно над реката,бяла кокетка, прозорците й със засмени очи ме гледат. Дворчето подредено,отпред лехи с цветя ухаят, над тях лозови пръчки,(асмалък им викат), хвърлят шарена сянка. Красота. И това хубаво българско слънце напекло от близо, от към планината подухва ветрец, нежно гали, шумът от водата приспивен...


Ех, Маргарет, ако сделката стане, тук много ще ти хареса. Сега отивам, че ме викат. До писане. Твой Джон.


Следва продължение