Зомбита и канибали

Неделно непретенциозно, незлобливо - закачливо четиво за възрастни и майки с деца над 18 год. Не се хранете преди прочит! С повече чувство за хумор се прекарва по - лесно!


- Скъпи, хайде да си лягаме.
- Мислех да хапна...
- Вече не сме във вагон - ресторанта. Не остана нищо за хапване.
- Така ли? А къде сме?
- В кушет - вагона.
- Тук мирише като да е умрял някой...
- Сигурно е от обувките ти.
- Това купе да не е за майки с деца?
- Откъде ти хрумна?
- Намерих някаква кукла, скъпа...
- Това не е кукла.
- А какво е?
- Кое?
- Това...
- Кое това?
- A, ами...изчезна?
- Кое, къде изчезна?
- Куклата?
- Скъпи, ...ммм...халюцинираш от глад. Ммм...
- Какво дъвчеш?
- Всъщност не дъвча...вече.
- А какво правиш?
- Огризвам една ребрена кост...
- Лъжкиня! Откъде имаш това?
- О, не ставай дребнав! Стюардът си я забрави одеве.
- А, стюарда...Ами ако се върне да си я търси?
- Ще кажем, че не сме я виждали. Нали?
- Да, скъпа, да. Хайде да спим.

-Лека нощ.
- Лека, но не си навирай крака в устата ми.
- Това не е крак.
- А какво е?
- Помниш ли, с теб обсъждахме смяната на пола ми?
- Помня. И какво?
- Ами забравих да ти кажа, че се подложих на процедура.
- Добре, но не си ври, моля те, крака в устата ми!
- Казах ти, това не е крак.
- Мръсница! Искаш да кажеш, че вече спя с мъж!? И си вреш...оная работа в устата ми? Да го бе измила поне преди това!
- Ох, това не е онова, за което си мислиш.
- Да бе...
- Това е бедрена кост от...Оф, добре де, остана ми от една майка...
- Каква майка? Ти и по жени ли тръгна вече?
- Не още. Една майка, която търсеше тук изчезналото си бебе...
- Бебе?...Ааа, оная кукла? Казах ти, че сме объркали купетата!
- Скъпи! Къде скочи?
- Няма да оставя тази работа така! Ще се оплача!
- На кого?
- На стюарда!
- Скъпиии, няма стюард тук...вече.
- Как да няма? Нали одеве му осмукваше реброто?
- Именно де, ти, ако си без ребро, би ли се размотавал из вагоните?
- Хм, права си...
- Ела, моя любов, да си ти гушна. Ела при мама!
- Е, добре, но на сутринта слизам на първата гара и правя официално оплакване.
- Добре, мили, добре!
- И махни, моля те, тая воняща бедрена кост от устата ми! Повдига ми се от нея!
- Скъпи...Това не е бедрена кост.
* * *
Р.Р. Прочете ли текста в началото? Да? Тогава, защо ми се цупиш сега? :))

* * *