Тя беше картина и сама се рисуваше. Беше художникът в нея. Невероятен художник.
Когато рисуваше сграда, казваха:" Каква архитектурна мисъл" Когато нарисуваше
космос: "Каква дълбочина на познанията", пейзаж-природозащитниците я избираха
за "Жена на годината", океан - кръщаваха кит на името й. Пошлата слава не я привличаше и тя бягаше от всички, криеше се в творбите си за да не я коментират идиоти от обкръжението на баща й, но ласкателите я откриваха във всичко и навсякъде.
На една изложба се изкодоши с тях, дано се усетят. Платната й бяха пълна безсмислица.
Капацитетите лапаха чер хайвер, отпиваха "Шардоне" и с пълна уста цъкаха:"Тц Тц Тц!"
На една имаше нарисуван триъгълник - дълго се взираха в него, накрая се произнесоха:
"Боже, какво изкуство и дълбочина на погледа". На точка висяща сама върху грунда:
"Отлична композиция на елементите", на две успоредни прави:" Забележително, колко реализъм в сюжета", на четириъгълник: " Уникално и нестандартно използване на цвят и материя" Видях, че истински се забавлява извисена на дима от цигарата си. На единствената истинска картина поставена на централно място никой не обърна внимание. Просто я отминаваха вземайки я за част от интериора на залата.На нея бе изобразена слънчогледова нива.
Когато всичко това и омръзна, просто изчезна, сля се с картините си.
Творбите й се продадоха на търг за баснословни цени. Сумата отиде за дарение.
Само "Слънчогледите" останаха, но никой не прояви интерес. Аз я взех с последните си пари. Отнесох я в къщи и я поставих на двора, под лъчите на обедното слънце. Седнах да й се полюбувам. В миг долетяха милиони пчели, зажужяха, накацаха по слънчогледите. Подухна вятър, разлюля златната нива. Една от тях кацна на ръката ми, пропълзя по рамото и отблизо се вгледа в лицето ми. Сториха ми се като ласка пърхането на крилцата й. Като целувка. Бърза, нежна и топла. След това отлетя с останалите. Още пазя тази картина в очакване на рояка.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар