ПИСМО ДО АНГЛИЯ - 2

Привет, Маргарет


Бързам да те осведомя за събитията през изминалото денонощие.

След огледа слязохме в кръчмата(така наричат пъба тук) Там проведохме дълъг и ползотворен разговор със собственика на бялата къща. Както навсякъде, и тук цената се оказа фактор в решаване на сделката. Започнахме да се пазарим от двадесет хиляди лири. Това е твърде висока цена, трябваше да се обсъди.
(Това е цената на два автомобила Мини-купър, втора употреба плюс 2 зимни гуми)

Маргарет, хората в селото са невероятни. Собственикът беше довел няколко „авера“ Донесоха студена бира, нарязаха от прочутия суджук. Един от аверите засвири на духов инструмент(кавал) - като, че ли ято птици влетяха в душното помещение от Хайд Парк, друг пригласяше с акордеон, имаше и тъпан(нещо като ирландски ламбег, само, че от магарешка кожа; тук магарета да искаш). Пихме мастика с бира, мастиката се оказа идеален лек срещу жегата, донесоха и домашно сирене -неземен вкус, няма да хапна повече Едамер,Бри или Рокфор до края на дните си, а доматите които нарязаха на салата – Oh, Jesus, като, че ли цялата любов на слънцето беше събрана във вкуса му. Засвириха, запяха. Не разбирах думите, но песните им звучни, красиви и мелодични, за сърцето те хващат. Пригласях с „на-на-на“, доливаха ми чашата, а парфюма на мастиката така ме отнесе, Маргарет, като, че ли в анасонова приказка бях попаднал, бях крал, а аверите мои поданици. Ченю, така се казва собственикът от когото купувам, реши да ме разведе из имота.Оказа се, че реката минава през земята му. Има изоставена воденица в която са смилали зърното някога, с голям воденичен камък, много стар, от векове. Дълголетна история и традиции има тук, Маргарет. Жалко, че пустеят така безстопанствено. До късно разглеждах околността, провирахме се из гъсталаци, катерехме кози пътеки. От високо гледката е неописуема, а залеза смайва с цветове и нюанси. Не е просто залез, а прелюдия към настъпването на нощта. Докато сме скитали, някакво хлапе знаещо английски се отбило за цигари, закачили го аверите, и то им казало, че в Англия се обръщаме един към друг със „сър“. Тук тази дума е непозната, викат си „Байо“, "Ей, мой чу'ек" или „Чшъ, алооу,ади ва, Чене“ Прибрахме се да си допием, а те:“Сър Джон, Сър Джон“ Почувствах се като Гъливер сред лилипутите. По едно време влезе един българин от циганите, нарекоха го „сър Мангал“ и изпокапаха от смях. Дали „Мангал“ е уважително за циганин? Сложничко ми е още в тая еквилибристика от думи, но надявам се да свикна. Късно вечерта, между повръщанията(i`m sorry, дори британската ми сдържаност не устоя на котките в стомаха ми) и след не помня коя мастика, дадох джентълменската си дума и си „стиснахме ръцете“ с Ченю. За утре остана да уредим формалностите.Сделката върви към приключване. Скъпа Маргарет, тази нощ гостувам в бъдещият ни дом, лека нощ и до писане. Джон

Следва.