Монолог или "За кожата на една проститутка"

Има ги всякакви. На едни са им като на малки слончета хоботите, гледаш и се чудиш:
"Тоя ше ме такова, или ше ме беси с тоя маркуч"
Но не се плаша. Щото я го вдигне, я не. А ако го вдигне, слагам каска, че главата ми се подби от блъскане по таблата на кревата. И люпя семки. Той ръмжи, даже и не знам защо, мисли си, че ми е кеф, а аз семките:кръц-кръц. Кат ме олигави цялата, начи свършена работа. И току
готов да захърка, ама не!
"За хотел се плаща отделно"

И се омита като пребито куче по стълбите, щото с оная му работа му е изтекъл и куража да гледа хората в очите. Гузен е никакавецът. Ама ше се тикне в някое кьоше, сафирясва го сянката и като плъх ще изпълзи от там. Засукал мустак, вчесан, приличен, а в опасаните му панталони ще вони цял ден на козе сирене, че не се е умил, какаванинът. Погледни го вечерта в кръчмата. Пие мастика и се хвали като евреин пред банка:
- Кат я хванах оная, ама тя една хубавица, бяла, кожата и като на оскубана патка трътката мека, с еййй таквиз цици, кат я запретнах направо на масата, кат й го наблъсках!... Оох, бабачкооо...
И ше се пулят селяните, ше се хилят глупаво с дебелашките си смехове, ше се подрапват по мъдурите,
а оня ше се опипва през панталона и ше го сочи като оръдие, демек: "Ей т'ва видите ли го!? Ей т'ва е змея горянин с едното око"
И пак ше се хилят като малоумници, а като се замислиш, за жал са, секи си знае дережето, ама гледа назад да не остане, да е в кръга на смеещите се, един вид:
"Охоо, знаем ги и ний тез работи, не ни е сефте"
Това съм аз за тях. Бяла хубавица с ей таквиз цици, а кожата ми кат на ощавена патка.
Майка си да беше пипнал, да види какво е кожа. Туй за тях си остава комплимент, ама мен ме боли. Щото си ми е нежна кожата, и дистрибутор на орифлейм съм била
два месеца. Ама да не ставаме дребнави. Нема правим филм, та го изкарахме голем въпрос. Престави си само, афиши, и заглавието:
" За кожата на една проститутка" Хехех.

На тоз, дет ме бил опъвал на масата, най ме е яд. Защо ли? Хаха, ама как нема кой да се качи и да види, че в таз стая само креват има и мивка. На масата хляб ядем, свято нещо е й не стои на курвата в инвентара.
Бил ме бил опъвал на масата, а? А половин час не мое си го завре на мястото, щото той освен на свинята кат я изражда и овцете дето оправя, на други женски не им е виждал... И ми вика:
- Офф, мно тесно леглото, разтвори се по-така.
Е, аз съм се разчекнала като двете ленти на Т-образно нерегулирано кръстовще. Накъде повече?
Мъчи се той, опира го няколко пъти отзад, ама не натиска. Ама то от неумение, да не си мислиш, че за там мерак има. То той и да има, няма как да стане, за там си има друга тарифа. Тъй лесно задният си двор не отварям аз. Айде де! Я виж, това в окото ми, греда ли е или сламка? Няма, нали, няма нищо. И параходчета не плуват. Де ма слага той мене? Тъй ако река, ше си му мине половината час, земам си му парите и го гоня, хич не ми мига окото. Ей тъй ше си го наритам по стълбите надолу, с нищо по джобовете и със суха пишка.
Пий де, какво си се оклюмала. Пий, няма място за отчаяние. Щом веднъж си се решила, такива са нещата.
Що ма, Миче, ко ти беше кат шивачка? Малко плащат, верно, и машините много бръмчат, и това верно, на двайсет и пет като станеш, ръцете ти все едно с чукове бити, разкривени и грозни. Това се ядва, животът е такъв, примиряваш се, ама ако и чорбаджията те задява, край на примирието! Ако е за единия секс, тук хората поне си плащат. А големецът хем иска да му работиш по дванайсет часа, хем и да те обарва че и качва.
Е, не е познал мерзавецът му с мерзавец!
Всички жени ако трябва курви да станат! Ей тук, на международното шосе да се наредим, та до Дунав мост.
Оттам пък през Гюргево, Букурещ, та чак в седалището им в Брюксел да влезем, пред циркаджийницата на европейския съюз байряк да забием. Да ги стреснем малко! Че е чудовищно това, дето става. И че всички знаят, а си траят и са се свили кат на оня умирисник кожата, кога не може да го вдигне, и също тъй са се вмирисали на пърч в душиците, щото не е лесно когато истината те боде, да стискаш езика си зад зъбите, за да не го загубиш. Кураж се иска, кураж и сърце, ма то тез, опипвачите, са мишоци. Дупка им дай и да се скрият.
Ей затова станах и аз уличница. Заради ей такива паразити като твоя началник. И като моя дистрибутор...
Не плачи, мила! И на пътя е за хора. Аз на теб ще пробутвам ония, дето са им като дамско червило. Хем да се не плашиш от начало, хем да си рисуваш с него. Като с детски боички, много е забавно. Хем ще си плащат като за слонски хобот...
Я чакай, ама и това не е честно. Те требе по-малко да плащат, нали така? Или... не? Аз май се обърках, да ти кажа. 'Кво и слагат на таз водка? Пета ми е за деня, не си мисли , че съм пияна. Като морков съм свежа, но дай да решим това с ценоразписа. Значи, щом е по-голям, по-голяма амортизация ми прави. Следователно - ще брои повече на касата. За тия с дамската козметика, ще оставим нещата така. За сега. Защото виждаш, криза е все пак. Аз като пусна вечер телевизора, все за кризата слушам. И като се замисля с пачия си акъл, знаеш ли какво се сещам? Не знаеш. Ми да ти кажа. Тая криза богатите си я измислят и се крият зад думите си. Не че обедняват, не ги слушай, просто малко помалко печелят. Затова и заплати намалят, и не плащат по два - три месеца. А инак опипват секретарки, шивачки, доячки... Мамка им паразити, или да си плащат, или - долу ръцете!
Долу и двете!
Ей, сестро, добре, че те срещнах, та ми се изля душицата като пожарникарски кран в Дунава ми се изля. И ми олекна. А да пием по още едно, а? Аз черпя.
Чакай ма, Миче, де скочи? Да не се изплаши? Ааа, отиваш да "оправиш" чорбаджията си. Ахаха! А така. Дай му да разбере! Да си плати всичко до стотинка за всичките пъти, и за всичките жени дето е опипвал извратеняка, макар стотинките да не измиват срама и позора.
Това си го казвам на мен. Мичето замина. Отиде да му натрови живота на оня. И ше и плати, сигурна съм. Инак се строяваме от тук, по международното, та чак до Брюксел. Да ги видим тогаз какаванците, 'къв ше го дървят. Щото то, на умряло куче нож всеки мое да вади...
Уф, аз май са напих. Но обещаното си е обещано. Няма да излъжа. За Мичето са ония с дамските червила. Със селяците от цирка, аз ше се оправям.
- Барман, дай още една водка, че да не кажа на жена ти за оня път дет ма оправи докат й закачах завесите у вас!
* * *